Archive

ВНИМАНИЕ! ДА НЕ СБЪРКАМЕ ПЪТЯ! - Александра Киселкова, Изпълнителен директор на БАСЕТ

19.05.2004

“Групиране на общностите в рамките на общ водосбор със съответни ландшафтни особености, което поражда чувство на местна и регионална идентичност.”

Александра Киселкова е изпълнителен директор на БАСЕТ от основаването му през 1995 г. Има 27- годишен стаж в Научно-информационен център “Българска енциклопедия” при БАН – редактор и автор на научна енциклопедична литература – профил география. Автор е на десетки научни статии, проучвания и специализирани издания за туризъм: “По пътя на манастирите”; “Практически наръчник на домакина”; “Наръчник на водача в природна среда”(по проект на ФАР); материали за различни издания и публикации за екопътеките; за развитието на селския туризъм; енциклопедичен речник на Родопите (под печат) и др. Тя е външен консултант по въпросите на селския туризъм към НАПОО. Член е на редакционната колегия за издаването на възобновената “Малка туристическа библиотека” и на Консултативния съвет на сп. “Туристически пазар”.
Този цитат не е кандидатстудентски бисер. Този текст се намира на стр. 39 от резюмето на "преработения" проект за Национална стратегия за екотуризъм, предложен от авторите за обсъждане в поредица заседания до края на годината.

В момента, когато пиша тези редове, съм затруднена с адресирането на материала към авторите и институцията, която представляват, защото те отново (както и при първия проект) остават анонимни. Отново имената на тези “специалисти” (“Екипът… от 16 души – експерти…” и др.) се крият зад цяла страница с изредени институции, както и зад текста: “Мненията, описани по-долу, са тези на автора(-ите) и не отразяват задължително възгледите на Американската агенция за международно развитие или възгледите на Правителството на България”. Кого представлява тогава този инициативен авторски колектив, ангажирал на такова високо ниво толкова държавни и други институции, кой го създаде и оторизира да прави стратегия?

Тук е мястото да отбележа, че прави чест на институциите, подкрепили такова начинание. Обикновено критиките са, че държавата не откликва на инициативите. Сигурна съм, че държавните специалисти, ангажирани да работят по Стратегията, са работили съвестно над нея, всеки от своя ъгъл. Не сме против създаването на такава стратегия, а искаме да обърнем внимание на резултата от повече от година усилия.

Няколко факта предизвикват съмнение, че мнението на някои консултанти (експерти, специалисти) е взето предвид. На първо място е фактът, че името на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм (БАСЕТ) фигурира в изредените организации, дали своите забележки и коментари по Стратегията. Така поднесеният текст внушава, че БАСЕТ е подкрепил предложението за Стратегия. Но в заключението на подробно аргументираното становище на асоциацията е записано, че в този вид “…опитът да се създаде Национална стратегия за екотуризъм е неуспешен”. Все пак, БАСЕТ е единствената национална организация, в чието название влиза екотуризъм. Именно заради съответната отговорност повече от дузина специалисти работиха седмици наред в началото на тази година по изготвянето на становището, което беше изпратено не само до посочения от авторския колектив адрес, но и до няколко заинтересовани институции като ААМР, Министерство на икономиката и др.

Прочитът на поредния текст на Националната стратегия за екотуризъм, ни задължава да напишем ново становище и ще го направим също толкова прецизно и аргументирано, въпреки съмнението ни, че някой ще вземе предвид забележките по същество (както е станало с първото). Затова ще нахвърлям само някои фрапиращи примери за размисъл, защото се съмнявам, че някой уважаващ себе си експерт се е подписал под следните факти:

  1. Районирането на каквото и да било, е трудно дори за корифеи в дадена специалност, затова този, който се заема с него, рискува да понесе много критики, ако не е предвидил всички евентуални възражения. В тази връзка, въпреки уверенията на авторите, че районирането в Стратегията не почива на географски принцип, то на страница 39 четем: “Тази регионализация в Стратегията се основава на комплексен подход, който търси припокриване и съответствия между следните елементи в географски план”. Кой знае защо немалка част от територията на страната е изключена за екотуризъм, в т.ч. и известните каньоновидни долини на реките Тученица, Негованка, Чернелка и други, някои от тях вече известни като еталон за екотуризъм. Именно това нескопосано райониране породи и най-голямото предизвикателство пред БАСЕТ – тези дни асоциацията завърши проект за екотуризъм в район, който според Стратегията е напълно непригоден за това. За СТРАТЕЗИТЕ НА СТРАТЕГИЯТА е без значение, че от гледна точка на географията:
  • Мостът край Свиленград не е на р. Янтра, а на Марица.

  • Лопушанският манастир не се намира в Добруджа.

  • Селата Ковачевица и Долен са записани в Югозападния регион, въпреки изричното вметване, че той не включва западните части на Родопите.

  • Град Хлебарово още от 1991 г. носи името Цар Калоян.

  • Никой турист не би открил останките на Марцианополис край с. Река Девня, защото то от 1969 г. не съществува.

  • На картата регион Странджа и Южно Черноморско крайбрежие обхваща и част от поречието на Тунджа (не коментираме защо е наречен само Странджа, след като тук се включват и Сакар, долината на Тунджа и други), територията на който, според определението на стр. 46, “…няма плодородни земи и земеделието почти не е развито”.

  • На стр. 56 ни уверяват, че екотуристическите продукти край Дунав са свързани с “…планински туризъм…”, след което се препоръчва да се фокусира източната му част между Свищов и Силистра (отново грешно определение). И децата знаят, че там планини няма.

  • Ниските планини северно от магистралата София-Пловдив се наричат Средна гора.

Специалистите по история не познават термини като: висока (средна и др.) степен на консервационна значимост; подмогилен храм-гробница (за Старосел). Други подобни нововъведения са: народна архитектура; ландшафти с културно и природно значение; национално разнообразие (етническо ли), екотуристически водачи, по-традиционен туризъм (или традиционен или нетрадиционен) и т.н.

Въпреки препоръката ни, авторите не са отворили Нов правописен речник на българския език – издание на БАН от 2002 г., затова отново в текста виждаме: еко-региони (вместо екорегиони), културноисторически (вместо културно-исторически), транс-гранични (вместо трансгранични). Текстът е скаран с граматиката, в частност със синтаксиса и морфологията (цитатът в началото е само един от многото подобни).

Тези, нахвърляни от пръв поглед бележки, не са несъществени. Не са и заяждане на дребно. С подобни грешки един студент не може да вземе изпит. Не може една Национална стратегия да не звучи на разбираем български език, както и да има толкова много съществени грешки (тук не изброяваме всички). Знаем, колко е важно първото впечатление и то не бива да е отрицателно.

По-обезпокоително е друго. В Стратегията има объркване на понятията (стр. 4, 13, 17, 19-20, 28 и т.н.). Оставаме с впечатлението, че екотуризмът, определен като подотрасъл, третира и културния и селския и специализирания и планинския туризъм (“…, обвързани в мрежа от защитени територии, културни обекти и местни обичаи.”). Вярно е, че туризмът е комплексен. Тогава да добавим морският и зимният и се получава стратегия за туризма въобще. Или как да се отговори на въпроса: “Какво ще включват стратегиите за селския туризъм, за културния туризъм и т.н.?” Логично е да се напишат и такива. Под въпрос е и демократичният принцип, ако по-нататъшните действия ще централизират (въпреки споменатото неколкократно децентрализиране), контролират и регулират всички новосъздадени сдружения и инициативи?

И накрая - отново оригинални хрумвания за управление на развитието на екотуризма: “…Национална екотуристическа мрежа, интегрираща Националната екологична мрежа…” – стр. 21; “Националната работна група ще трябва да бъде преобразувана в постоянно звено на правителствените институции…” – стр. 31 “… и съответно дейността на работната група да се прехвърли на действащо звено в държавната администрация” – стр. 37. Дали тук не се крие разковничето за анонимността на авторите?

Апелирам към колегите: преди всичко да обърнат внимание на самата Стратегия – на текстовете в нея, на съдържанието й. Да бъдат по-отговорни към това, което приемат и подписват. Или пак ще узаконим нещо, което веднага трябва да се преработва.

  Назад към Новини