Archive

Изложбата „Съкровищата на одриските воини” привлича туристите и гостите на София в Националния исторически музей от юли до края на октомври

06.07.2010

Показано е богатството на одриската аристокрация - над 200 изключително интересни предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика

На 29 юни 2010 г. в Националния исторически музей бе открита изложбата „Съкровищата на одриските воини” от д-р Тодор Чобанов – зам.-министър на културата и ст.н. с. д-р Цветана Кьосева – и.д. директор на НИМ. На събитието присъстваха и ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова – директор на НАИМ при БАН, г-н Костадин Кисьов – директор на Регионалния археологически музей Пловдив, г-н Георги Кюпчуков – директор на Регионалния исторически музей в Сливен, г-жа Евгения Иванова - и.д. директор на Регионалния исторически музей в Стара Загора, г-н Косьо Зарев – директор на историческия музей „Искра” в Казанлък. Изложбата е реализирана с представителни археологически материали от фондовете на Националния исторически музей, на Националния археологически институт с музей – БАН, Регионалния археологически музей Пловдив, на Регионалните исторически музеи в Сливен, Стара Загора, Ямбол, както и на Историческите музеи в Казанлък и Нова Загора.

Съкровищата на одриските воини

Участието на музеите от Южна България с находки открити основно в равнинната територия между Стара планина и Родопите маркира ядрото на най-мощното тракийско царство, съградено от владетелите на племето одриси. Одрисите се споменават за първи път от старогръцкия историк Херодот по повод на похода на персийския цар Дарий І в края на VІ в. пр. Хр., когато предвижвайки се към скитите той преминава с войските си през техните земи. Одрисите властват върху територия заключена между планината Хемус (Стара планина) на север, на юг Родопа планина, на запад дн. Ихтиманска Средна гора , а на югоизток до долното течение на Хеброс (р.Марица). В своето близо пет вековно обществено развитие одрисите създават най-голямата държава в Югоизточна Европа, чийто разцвет до средата на ІV в. пр. Хр. сполучливо е наречена от съвременните историци империя (базилея).

Съкровищата на одриските воини

Целта на експонирането в залите на НИМ на тракийски съкровища от V – І в. пр. Хр. е да се покажат богатствата на одриската аристокрация – една обществена прислойка, съставена според старогръцкия историк Тукидид от „родовите люде” и парадинасти (принцове), които в обкръжението на великите царе на одрисите Ситалк (444 – 424 г. пр. Хр.), Котис І (384 – 360 г. пр. Хр.) и Севт ІІІ (330 – сл. 297 г. пр. Хр. ) винаги са били воини. Тези аристократи са били членове на царското семейство, които владетелите са назначавали като наследствени управители на новозавладени области. Тленните останки на представители на родовата аристокрация на одрисите разпознаваме сред десетките проучени богати подмогилни погребения, характерни с богат инвентар състоящ се от съкровища и пълно бойно снаряжение.

Съкровищата на одриските воини

Изложбата в Националния исторически музей включва предмети изработени от злато, сребро, бронз, желязо и керамика. Показани са накити, скъпоструващи за времето си, метални съдове, защитно и нападателно въоръжение, вносна гръцка керамика. Един от акцентите в изложбата са предметите, открити в околностите на ямболското село Златиница от археолога Даниела Агре. Те произхождат от могилен гроб на тракийски принц от средата на IV в. пр. Хр, и се показват за първи път събрани на едно място. Гостите на НИМ могат да разгледат отблизо златният венец с апликации, пръстенът – печат, наколенник, два чудесни ритона от сребро, уникалната желязна пластинчата ризница със защитна яка, сребърни апликации, шлем и копие.

Друг акцент в изложбата е бронзовият шлем на цар Севт ІІІ открит от д - р Георги Китов в гробницата под могилата Голяма косматка, Казанлъшко. На лицевата част на шлема е изписано името на известния одриски владетел на старогръцки.

Съкровищата на одриските воини

Посетителите на музея могат да се запознаят с над 200 изключително интересни предмети, принадлежали на одриската аристокрация и открити предимно в надгробни могили, сред които се открояват: златен нагръдник и апликации от с. Калояново, Сливенско; златна фиала, златни и сребърни апликации от с.Тополчане, Сливенско; сребърен киликс от с. Крушаре, Сливенско; част от златна огърлица от некропола на тракийския град Кабиле до Ямбол; бронзови наколенници и шлем от могилата „Голямата косматка”, Казанлъшко; бронзов шлем от с. Сборище, Новозагорско; златна фиала от с.Даскал Атанасово, Старозагорско, сребърна фалера с позлата от околностите на Стара Загора; железен лабрис с позлата от района на с. Старосел, Хисарско; бронзова броня от с. Бегово, Пловдивско.

Показаните предмети, които са достигнали до нас, благодарение на труда и постоянството на българските археолози са една малка част от богатствата, които е запазила земята на одриските царе. Със своето великолепие те илюстрират нивото на стандарта на древните траки, уменията на античните майстори да изработват прекрасни ювелирни предмети и оръжия. Изложбата е осъществена с любезното съдействие на RED DEVIL CATERING и ще гостува в НИМ до края на октомври т.г.


  Назад към Новини